Отново се замислих за звездите и докато гледах към небето колко красиви и загадъчни са те, ненадейно кихнах. Сепнах се и излязох от транса, а погледът ми се насочи право надолу с вече ясно оформена цел – да потърся тези на Земята. Понеже няма как да изследвам звездите в небето, ще се опитам да опозная тези на моята планета, за да видя има ли смисъл да продължавам да гледам нагоре или ще открия своята истинска земна звезда, докато си вървя по улицата. Защото, доколкото разбрах от достоверни източници, всеки десети се мисли за такава.

Седнах в едно кафене в центъра и зачаках да бъда зашеметена подобаващо, както когато гледам към небето. Чаках цял ден и така и не видях необходимата за изследване звезда. Зачудих се какво се случва и попитах сервитьорката дали днес при тях ще идват някакви звезди. Тя ме погледна все едно съм я напсувала, сбърчи вежди, каза да изчакам за момент и след малко ми донесе лист. Погледнах го и видях около 100 подписа. Запитах я за какво е тази подписка, а тя едва не ме изяде с поглед. Обясни ми през зъби, че това са автографите на всички звезди, които днес са минали през кафенето. Засрамих се от своето невежество и тъкмо да я разпитам за по-подробна информация, кихнах толкова силно, че издухах листа с автографите, който за ужас на сервитьорката излетя право през вратата на заведението, която в този момент се отвори широко от следващия клиент. Вятърът отнесе листа в неизвестна посока, а сервитьорката хукна след него.

С надежда погледнах към новодошлия в кафенето. Дали пък не е някоя звезда?! Хм, като че ли виждам някакво сияние, нещо като че ли блести под черната му шапка. Може би, когато я свали, ще мога да знам със сигурност дали е или пък не е. Оказа се, че лъщи голото му теме. Не приличаше да е плешив, по-скоро бе с обръсната глава. Приличаше на още десетима човека в заведението. Браво на тях, сигурно си дават косата за благотворителност, а още по-хубавото е, че не се притесняват да приличат на клонинги. Разочаровах се, когато човекът попита другата сервитьорка дали са идвали еди кои си звезди, защото така разбрах, че е просто човек.

Не след дълго в кафенето влезе жена по гащи и сутиен със силно подута устна, най-вероятно има лош мъж. Съжалих я в този студ и я попитах дали няма нужда от малко пари, за да си купи топла дреха. Тя ме изгледа така сякаш съм й взела и гащите. Седнах си отново на масата и не след дълго около жената се скупчиха около десетина деца, плюс вече върналата се сервитьорка след преследването на листа с автографите. Същият него го подаде на жената с гащите и тя се подписа. О, майн гот. Това е истинска звезда. Засрамих се дълбоко от собственото си поведение да предлагам пари на звезда, но все пак се притесних да не настине. Чак сега разбирам. Звездите на Земята ходят по гащи и тънко облечени. Ура, изследването ми започна най-сетне. Открих първата си истинска земна звезда. И тя е фантастична. Колкото е по-съблечена, толкова повече истини ще науча. Сигурна съм, че ще ми се разкрие напълно.
Бързо тръгнах към нея, в този момент тя ме посочи и няколко ръбести четириъгълни мъже, които също бяха благотворително настроени, поне според прическата, ме хванаха и изнесоха от заведението. След което не помня подробности, само че се озовах насред магистралата. Когато отворих очи надвесена над мен стоеше тя, втората звезда в живота ми. Перхидролената й коса грееше като майско слънце и аз изпитах истинско облекчение, че отваряйки очи съм попаднала на точното място. Реших, че четириъгълните момчета просто са искали да ми помогнат по-бързо да достигна целта си. Все пак нали се занимават с благотворителност. Благодарих им мислено и на майките им също.

А сега за нея, моята новооткрита звезда. Тя изглеждаше досущ като тази в кафенето. Също беше по гащи и сутиен, но не беше с издута устна, най-вероятно има малко по-добър мъж, но не достатъчно загрижен, защото и той я е оставил да тръгне гола в студа. Това, което ми направи впечатление, е че тя ми заговори с мъжки глас на фона на ангелската й перфектно пръчковидна коса. Реших, че това е част от звездното й сияние. Няма проблем за мен. Важното е да ми се разкрие.
Погледнах я с най-милия поглед, на който съм способна, а тя ми изпраска един шамар, взе ми парите от джоба, помаха кокетно на един тир, който спря разко, с риск да отприщи верижна реакция, качи се пъргаво в него и замина в неизвестна посока.

Нещо не ми върви съвсем със земните звезди до този момент. Но в общи линии не е никак трудно да ги намери човек, за да се наслади изцяло на сияйния им блясък и характер. Най-важното е никога да не спира производството на гащи, че ако звездите се окажат и без тях в един момент, ще вземе да лъсне голата истина.

Тази вечер отново се загледах нагоре… Привет, звездички в небето, апчих, звездички на Земята, вземете се облечете да не настинете.