Надя Христова

Режисьор на мравки, директор на минипродукция с леген, страстна почитателка на неочаквания край и абсурда в разказите, филмите и докъдето не ми достига погледът. Непоколебимо изследваща всичко мистично, което ми попадне около собствената и друга орбита. Също така, надяваща се да ми се случи някаква паранормална активност в този живот, за да съм сигурна, че след това е възможно и подобаващо продължение. Всъщност вече ми се случи на няколко пъти, но искам пълно писмено потвърждение с подпис под и от тъмната сянка.

Вярвам, че човек трябва да се развива докато диша, да направи своя собствена пътека в големия храсталак, без да повтаря никоя друга, да рискува достатъчно, за да е сигурен, че е живял възможно най-пълноценно. Обичам да пия бира, твърдият алкохол няма проблеми с мен, но понякога аз имам с него, за друго не признавам.

Време е да пристъпя към клишетата, защото те за това са измислени – любовта е движещата ми сила. Без нея не мога да си намеря чорапите, когато навън е студено. Никога не използвам носни кърпички, когато става въпрос за любов, използвам ги по предназначение. В любовта наистина има лудост, защото чука на вратата ти по никое време, без да каже коя е, настанява се удобно под собствената ти кожа, накрая излиза за кратко и киха право в лицето ти, когато знае, че може да те зарази най-много. В общи линии наистина любовта е луда и се нуждае от малко помощ.

За контакти: nadia.hristova118@abv.bg